Сотури се планината
E ----------------------------------------------------------------------------
B -8--7-8-10-7-5-5---8p10-10-10-10-7-8-7-5---5-7-8---8p10-10-7-8-7-8-10-7-5-5-
G -----------------------------------------7----------------------------------
D ----------------------------------------------------------------------------
A ----------------------------------------------------------------------------
E ----------------------------------------------------------------------------
E ----------------------------------------------------------------------------
B -5p7-7-10-10-7-8-7-8-10-7-5-5-----------------------------------------------
G ----------------------------------------------------------------------------
D ----------------------------------------------------------------------------
A ----------------------------------------------------------------------------
E ----------------------------------------------------------------------------
Posted at 15:54
(0) # Google
Wed, 24 Jun 2009
BandwidthD's pflog interface patch
# uname -a
FreeBSD malkia 7.2-RELEASE-p1 FreeBSD 7.2-RELEASE-p1 #0: Tue Jun 9 21:30:43 UTC 2009 root@i386-builder.daemonology.net:/usr/obj/usr/src/sys/GENERIC i386
# cd /usr/ports/net-mgmt/bandwidthd/ && make package-name
bandwidthd-2.0.1_1
Проблемът е, че тази версия не поддържа pflog интерфейс. В случай, че ви е необходима тази поддръжка може да свалите patch-а, разархивирате кода на BandwidthD, влизате в директорията с кода и изпълнявате следната команда:
# patch bandwidthd.c < bandwidthd-2.0.1_1-pflog.patch
# make
# make install
и пляскате с ръце ;)
Posted at 04:20
(0) # Google
Wed, 17 Jun 2009
.
Posted at 22:10
(0) # Google
Thu, 11 Jun 2009
Бягай!
Бягай... винаги бягай! Нищо никъде не те задържа, но винаги навсякъде има нещо, което да те гони. Бягай... винаги бягай!
Posted at 23:21
(0) # Google
Tue, 19 May 2009
Ангели и демони
Вчера ходих да гледам филма на кино. Провокира един интересен за мен въпрос, за който не се бях замислял или поне не по този начин, по който го направих вчера - "високите" технологии и в частност aвтентикация на потребителите с помощта на биометрична информация. Все пак това е филм и незнам дали наистина е възможно някой да вземе нечие око и да се представи за него пред някаква система, но не е ли по-здравословно за потърпевшия да откраднат/кракнат ключ/парола и да си вземат каквото им трябва вместо да присвояват разни части от тялото му? Знам, че науката иска жертви ама айде няма нужда ;)
Posted at 16:03
(0) # Google
Mon, 18 May 2009
Ха-ха ;]
Posted at 18:04
(0) # Google
Wed, 13 May 2009
Коментари
Понеже Мими се престраши да е първата сложила някакъв коментар се поразписах малко, че да пооправя плъгина да не виси като накиснати гащи. Blosxom-а все повече взе да ме радва ;)
Posted at 16:50
(0) # Google
град Бухово - гара Лакатник
Или как три дни яли, пили и се веселили ама не точно ;)
2 май. Първоначално планът беше да ходим до хижа Рай, но синоптиците малко ни по по подведоха и се отказахме. Като видях обаче какво хубаво слънце грей на другия ден набързо направихме маршрут: град Бухово - хижа Мургаш - хижа Лескова - хижа Тръстена - гара Лакатник. Идеята да тръгнем в тази, а не обратната посока е, че на хижа Тръстена (или Тръстеная, зависи от източника) продават малиново винце... 90 дка малинови насаждения (мали колко вино е това ;) и понеже не е много здравословно да ходиш/катериш с 2, 5, 10, 20 литра на гръб през Стара планина, където всичко е най-малко след 9 байра в 10-ти, решихме по-тежката част от носенето да се падне на влака, който ще хванем от гара Лакатник.
До град Бухово се стига с автобус номер 90 от СКГТ, който тръгва от АП Малашевци, на цената на един градски билет ;). Понеже бяхме позакъсняли с плана от Бухово за хижа Мургаш тръгнахме около 17:00. Теренът е горски път, зелена маркировка, около 15 км. За 3,5-4 часа се стига до хижата. Знаехме, че ще стигнем по тъмно, знаехме, че на хижата може би няма никой, защото от информацията в интернет тя все още е в ремонт, но не бързахме. Планът беше да се спи на палатка, времето беше слънчево и тихо, а в далечината хижата и метеорологичната станция на върха се виждаха. За късмет, по някое време по пътя ни настигна горския, който предложи да ни закара до хижата. Естествено приехме. Поразпитахме го за хижата. Каза, че повече от година и половина състоянието й не се е променило и ремонтът е останал недовършен. На третия етаж има стая, в която може да се преспи, но е доста мизерно. Мечки няма. Преди време имало една, разбутала кошери и вили и изчезнала. Предупреди ни, че има вълци и че е много студено през нощта. Остави ни пред хижата, пожела ни весела вечер и каза, че сутринта ако не сме потеглили, ще мине да ни види.
Хижата наистина е в окаяно състояние. От четири етажна сграда една стаята става за спане, но само в краен случай. Силно препоръчително е ако някой е решил да ходи да спи там поне спален чувал да има. Разпънахме на поляната до хижата, напалихме огън и гледахме в слетлините на София. Към 23 часа от тъмното се появиха два силуета - момиче и 70 годишен немец. Тръгнали сутринта от манастира Седемте престола и минали разстоянието за 13 часа. Хапнаха, бъбрихме малко и легнахме да спим. Сутринта, като станах в 10, тях вече ги нямаше. Вечерта казаха, че ходят от 4 дни и следваща спирка им е прохода Витиня. Разпалихме огъня, кой кафе, кой чай, кой Фафли, кой бисквити. Горският ни навести да види дали всичко е наред и ни пожела лек път.
В 11 тръгнахме към върха, където е метеорологичната станция. Стигнахме за 1 час. Времето слънчево, но много ветровито. Казаха ни, че до хижа Лескова са 7-8 часа като се върви само билно, но ни предупредиха, че ако започне да вали да слезем в ниското, за да не яхнем някоя светкавица. Маркировката е червена и е част от маршрут Е3 Ком - Емине. На Лескова пристигнахме в 21:30, 8 часа ходене плюс 1 час почивка. Малко след входа на ловен парк Витиня имаше нападали много дървета и се наложи да оставим макрираната пътека и да ги заобиколим. Отне ни около 20 минути.
Хижата не се вижда от маркирания в червено път, а трябва да се отклони малко в ляво. За 15-20 минути се стига до нея. Поговорихме с хижаря, каза, че за 7 години, откакто е на хижата, ние сме може би третата група, която идва от обратната посока, всички вървели към Мургаш. На хижата не се предлага храна, само с предварителна заявка. За да стигнем до Тръстена утре ни трябват около 6-7 часа.
Тръгнахме в 8:30. Планът беше да стигнем Тръстена и след кратка почивка да тръгнем към гара Лакатник. Теренът предимно билен горски път, маркиран в червено - той също е от маршрута Е3. Около 15:00 стигнахме Тръстена. Хапнахме набързо, каквото беше останало по раниците, купихме по няколко литра малиново винце и тръгнахме към гара Лакатник. Може би по-удобно щеше да ни е ако тръгнехме към гара Бов (хижарката ни каза, че се стига за час и половина), но това остана да се изпробва друг път. В 17:28 бяхме на гарата, точно в този момент идваше и влакът за София. Добре, че накрая заваля силен дъжд, че да се разбързаме и да успеем да стигнем преди да тръгне влака. Следващият беше след около час и половина.
Виното е много добро ;)
Posted at 14:33
(0) # Google
Wed, 06 May 2009
Цвете за Гошо 2009
Posted at 17:52
(2) # Google
FreeBSD 7.2-RELEASE
$ uname -a
FreeBSD ruin.org 7.2-RELEASE FreeBSD 7.2-RELEASE #0: Fri May 1 08:49:13 UTC 2009 root@walker.cse.buffalo.edu:/usr/obj/usr/src/sys/GENERIC i386
Ай честито! ;)
Posted at 12:42
(0) # Google
